Здравейте и благодаря за възможността да ви разходя, макар и виртуално, в сърцето на Родопите. "Да пробудиш драконче" е книга на талантливия Николай Теллалов, която ми беше препоръчана от една всеотдайна, изключително талантлива и млада лекарка, за която предполагам, че е зодия риби.


Така, и мен ме "пробудиха" за планината между заетостта на ежедневието ми и между две нощни дежурства. Заявиха ми, че този път "кервана няма да тръгне без мен". Не ми остана нищо друго освен да събера мъничко багаж и да си направя два сандвича за еднодневен траверс, нейде из Родопите.



Сутринта тръгнахме от хижа Скални мостове по Риския път към хижа Персенк като от Мезаргидик излязохме от пътеката и поехме на изток директно през гората към билото на рида Карабаир и първия връх от поредицата, а именно - в.Малък Персенк (2073,9м.н.в.).


Продължихме на изток като следват стръмно спускане и стръмно изкачване, след което достигнахме връх Елдермен(1976,6м.н.в.). От него също се открива описаната по-горе гледка, но също така, малко след върха има видимост към хижа Персенк и връх Модър.


Отново спуснахме право надолу и смело на изток към Комините като Елдермен остава зад нас, а в далечината отново белеят върховете на Рила и Пирин.



Когато набирахме височина, докато се катерихме по скалите на западния склон на връх Голям Комин (1854,8м.н.в.) започна да се разкрива страхотна гледка на юг към Чудните мостове и Перелишки рид.



Комините са два върха, които са разделени от малка седловина. Преди години тук е горял пожар като е пушил дълго време. От тук и имената на върховете - Комините.


И като пре финал от връх Малък Комин се открива отново и като за последно Родопа като на длан и човек добива усещането, че е в сърцето й, дори може да усети неговия ритъм.


Под върха се вижда хижа Атия, пътя за хижа Скални мостове, Чудните мостове, Цирикова черква.


На хоризонта на юг се вижда Перелишкия и Преспанския дял с обсерваторията Рожен, кулата "Снежанка", връх Орфей, връх Перелик. В далечината на хоризонта са заснежените върхове на Рила и Пирин.


Когато човек погледне на изток вижда връх Червената стена, връх Преспа, връх Момчил юнак....и въпреки ненаситната за окото гледка, човек трябва да се насили за да продължи на изток към връх Голям Гидик, скалистия западен склон, на който трябва да изкачи.


От него връх е хубаво човек да постои и да се наслади отново на връх Модър и далечните Рила и Пирин...


...и на Родопа.

Прекрасни снимки!
Родопа е вълшебна планина!
Благодаря ти, pitwasilew!

Аз също благодаря!

Личи си, че времето е било слънчево и хубаво. Още няма сняг.
Пожелавам ти още много такива приятни походи, а следващият път да е зимна приказка.:)
Поздрави!

Времето беше страхотно! Сега е най-подходящото време за планина. Благодаря!

Красива е нашата България!

Истина!

Само това ли...?!!!

Само кое...!???