Понякога си мисля едни работи и се чудя аз ли нещо не съм у ред или просто нещата са по този начин, по когото си мисля, че са? Един от тези въпроси, които ми изникват понякога, е, дали някои факти или събития не са с цел да те дразнят. Може би съм предубеден, знам ли...

Пример #1:

В dnes.bg прочетох, че двама младежи, единият на 19 години, другият на 17, са продали компанията си на канадци за 3 милиона долара. Доста често се публикуват такива ЗАВИДНИ успехи на младежи или дори деца. Много хора като прочетат това заглавие ЗАВИЖДАТ. В статията също се споменаваше, че единият спечелил конкурс за млад учен в родна красива Ирландия и т.н. и въобще от статията става ясно, че пичовете са СУПЕР. В сравнение с успеха им, човек наистина се чувства ТЪПО. А бива ли? Струва ли си да се завижда на тези пичове заради парите?

Поначало струва ли си тази новина да краси страницата на една от най-популярните електронни медии? В нея няма нищо информативно. Еди-кои-си продали компанията си за големите мангизи. Подобно нещо става всеки час може би. Ама били само на 17 и 19 години. И какво от тва?! Дали успехът те спохожда на 17 или 40 или на 75 години не е ли все тая. Само кинтите ли определят това, дали ще си щастлив или не? Явно според писателите на новини вероятно да. А това си е една голяма лъжа. Хиляди богаташи по света бива го признали с огорчение. Отново се наблюдава ефекта на концентрирането на общественото внимание върху нещо, което средният човек НЯМА. В случая това са 3 милиона долара.

Второ, доколкото разбрах от статията става дума за генийчета. Хора, чиито мозъци работят на други обороти. Но една много неприятна „тайна” е, че гениалността е вид отклонение, а в медицината отклоненията се наричат аномалии. Освен това, всичко се конпенсира от нещо, което не можеш. Примерно тези момчета вероятно не могат да се облекат или рахитите са по-талнтливи от тях в сферите на спорта, спането с жени и сексапилността, защото тия двама пичове програмират по 12-часа на ден. Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против тези двамата. Уважавам ги като хора, които на всичко отгоре са богаташи и са много умни в областта, в която се занимават. Пробили са и заслужават уважение. Но съм много против те да бъдат превръщани от медиите в яки и преготини СУПЕРПИЧОВЕ и да чрез тях да се актовизира човешката завист, която си намира отдушник в отношенията с хората.

Трето, такива новини действат много комплексиращо и себенамразващо. Човек започва да си мисли едни неща от рода „Ей къф съм ТЪП. Тия дришльовци, които са 2/3/4 пъти по-малки от мене, са успели да направят е*ати кинтите! А аз тука едни ши*ани сметки не мога да платя! Лелеееее, къф съм смотльо!” И така нашият лиричен герой вместо да помисли за това, как може да си помогне, как да пробва да изкара някой друг лев или да излавира от неприятните житейски ситуации започва да си мисли, колко е тъп, колко е смотан, колко е загубен, колко е стар и т.н. Самокритика му не ходи до нищо градивно и той сам си нанася поредния шамар...

Да, нещастна работа, трябва да спря да чета, какво публикуват медиите...